1А като видя множествата, Иисус се изкачи на планината; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. 2И като отвори устата Си, ги поучаваше, като казваше: 3Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство. 4Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове. 10Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. 11Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен. 12Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. 13Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. 14Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. 15И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. 16Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата. 17Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня. 18Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство. 20Защото, казвам ви, че ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство. 21Чули сте, че е било казано на древните: ?Не убивай“; и: ?Който убие, ще бъде виновен пред съда.“ 22А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл. 23И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, 24остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела и принеси дара си. 25Разбери се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. 26Истина ти казвам: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант. 27Чули сте, че е било казано: ?Не прелюбодействай.“ 28Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. 29Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; защото е по-добре за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 31Още е било казано: ?Който напусне жена си, нека й даде разводно писмо.“ 32А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен поради блудство, я прави да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства. 33Още сте чули, че е било казано на древните: ?Не се кълни лъжливо, а изпълнявай клетвите си пред Господа.“ 34Но Аз ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога; 35нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар. 36И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен. 37Но говорът ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия. 38Чули сте, че е било казано: ?Око за око, зъб за зъб.“ 39А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. 40На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. 41Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. 42Дай на този, който проси от теб, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем. 43Чули сте, че е било казано: ?Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ 44Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, 45за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните. 46Защото, ако любите онези, които любят вас, каква награда имате? Не правят ли това и бирниците? 47И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.