1Внимавайте да не вършите правдата си пред хората, за да ви виждат; иначе нямате награда при вашия Отец, който е на небесата. 2И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда. 3А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае какво прави дясната, 4за да бъде твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради. 5И когато се молиш, не бъди като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда. 6А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради. 7А когато се молите, не говорете излишни думи както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си. 8И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате. 9А вие се молете така: Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето Име; 10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята! 11Дай ни днес всекидневния хляб, 12и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 13И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия, (защото царството е Твое, и силата, и славата, до вековете. Амин). 14Защото, ако вие простите на хората прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. 15Но ако вие не простите на хората прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения. 16А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да се показват пред хората, че постят. Истина ви казвам: те са получили своята награда. 17А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18за да не се показваш пред хората, че постиш, а пред твоя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради. 19Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; 20а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат; 21защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. 22Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено. 23Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! 24Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 25Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото? 26Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? 27И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си? 28И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат; 29но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. 30Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци? 31И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем? 32Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. 34Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.