1А когато слезе от хълма, Го последваха големи множества. 2И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3Тогава Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И начаса проказата се очисти от него. 4И Иисус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал. 5А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, като казваше: 6Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи. 7Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля. 8Стотникът в отговор Му каза: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. 9Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди! — и той отива; и на друг: Ела! — и той идва; а на слугата си: Направи това! — и той го прави. 10Иисус, като чу това, се почуди и каза на онези, които Го следваха: Истина ви казвам: дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра. 11Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство, 12а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13Тогава Иисус каза на стотника: Иди си. Както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час. 14И когато Иисус дойде в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска. 15И се допря до ръката й, и треската я остави; и тя стана и Му прислужваше. 16А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: ?Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“ 18И като видя Иисус около Себе Си голямо множество, заповяда да минат отвъд. 19И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш! 20Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 21А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 22Но Иисус му каза: Следвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. 23И когато се качи на един кораб, учениците Му се качиха след Него. 24И ето, в езерото се надигна голяма буря, дотолкова, че вълните покриваха кораба; а Той спеше. 25Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме! 26А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина. 27А хората се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват? 28И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската страна, Го срещнаха двама обладани от демони, които излизаха от гробищата – твърде свирепи, така че никой не можеше да мине през онзи път. 29И ето, те изкрещяха, като казваха: Какво имаме ние с Теб, Божи Сине? Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш? 30А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше. 31И демоните Му се молеха, като казваха: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине! 32И им каза: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина във водата. 33А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха всичко – и това, което беше станало с обладаните от демони. 34И ето, целият град излезе да посрещне Иисус; и като Го видяха, Му се примолиха да си отиде от техните области.