1Тогава Той се качи на един кораб, премина и дойде в Своя Си град. 2И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. 3И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства. 4А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си? 5Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи? 6Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си! 7И той стана и отиде у дома си. 8А множествата, като видяха това, ги обзе страх и прославиха Бога, който беше дал такава власт на хората. 9И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва. 10И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му. 11И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците? 12А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13Но идете и се научете какво значи това: ?Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние). 14Тогава при Него дойдоха учениците на Йоан и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят? 15Иисус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато младоженецът е с тях? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят. 16Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото това, което трябва да я закърпи, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо. 17Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват. 18Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее! 19И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му. 20И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му, 21защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза: 24Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. 25И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана. 26И това се разчу по цялата онази страна. 27А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов! 28И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи. 29Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви. 30И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това! 31А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна. 32И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон. 33И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил! 34А фарисеите казваха: Чрез началника на демоните Той изгонва демоните. 35И Иисус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. 36А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир. 37Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; 38затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.