1И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 2Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете. 3Когато затръбят с тях, цялото общество да се събере при теб до входа на шатъра за срещане. 4Ако затръбят само с едната, да се събират при теб първенците, израилевите хилядници. 5А когато затръбите високо, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток. 6И когато затръбите високо втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да тръбят високо, за да се вдигат. 7Но за събиране на събранието да тръбите, но без да тръбите високо. 8Свещениците, синовете на Аарон, да тръбят с тръбите. Те да ви бъдат вечна наредба в поколенията ви. 9И когато излизате на война в земята си против притеснителя, който би ви притеснил, тогава да затръбите високо с тръбите и ще бъдете спомнени пред ГОСПОДА, вашия Бог, и ще бъдете избавени от враговете си. 10И в дните на радостта си и на празниците си, и на новолунията си да тръбите с тръбите при всеизгарянията си и при примирителните си жертви; и те да ви бъдат за спомен пред вашия Бог. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 11И във втората година, във втория месец, на двадесетия ден от месеца облакът се вдигна от скинията на свидетелството. 12И израилевите синове се вдигнаха от Синайската пустиня според пътуванията си. И облакът застана в пустинята Фаран. 13Вдигнаха се за първи път според заповедта на ГОСПОДА чрез Мойсей. 14Знамето на стана на синовете на Юда се вдигна първо според войнствата им. И над войнството му беше Наасон, синът на Аминадав. 15Над войнството на племето на синовете на Исахар беше Натанаил, синът на Суар. 16А над войнството на племето на синовете на Завулон беше Елиав, синът на Хелон. 17Тогава се свали скинията и се вдигнаха синовете на Гирсон и синовете на Мерарий, които носеха скинията. 18После се вдигна знамето на стана на Рувим според войнствата им. И над войнството му беше Елисур, синът на Седиур. 19Над войнството на племето на синовете на Симеон беше Селумиил, синът на Сурисадай. 20А над войнството на племето на синовете на Гад беше Елиасаф, синът на Деуил. 21После се вдигнаха каатците, които носеха светилището; и скинията се издигаше до тяхното пристигане. 22И знамето на стана на синовете на Ефрем се вдигна според войнствата им. И над войнството му беше Елисама, синът на Амиуд. 23Над войнството на племето на синовете на Манасия беше Гамалиил, синът на Федасур. 24А над войнството на племето на синовете на Вениамин беше Авидан, синът на Гедеон. 25И знамето на стана на синовете на Дан, които бяха последни от всички станове, се вдигна според войнствата им. И над войнството му беше Ахиезер, синът на Амисадай. 26Над войнството на племето на синовете на Асир беше Фагеил, синът на Охран. 27А над войнството на племето на синовете на Нефталим беше Ахирей, синът на Енан. 28Така ставаше пътуването на израилевите синове според войнствата им; така се вдигаха. 29И Мойсей каза на Овав, сина на мадиамеца Рагуил, тъста на Мойсей: Ние тръгваме за онова място, за което ГОСПОД каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти сторим добро, защото ГОСПОД е обещал добро на Израил. 30Но той му каза: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си. 31А Мойсей каза: Моля те, не ни оставяй, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш очи за нас. 32И ако дойдеш с нас, доброто, което ГОСПОД ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб. 33И така, пропътуваха тридневен път от ГОСПОДНАТА планина; и ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет се движеше на тридневен път пред тях, за да им търси място за почивка. 34И ГОСПОДНИЯТ облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана. 35И когато ковчегът се вдигаше, Мойсей казваше: Стани, ГОСПОДИ и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат отпред Теб онези, които Те мразят! 36А когато се спираше, той казваше: Върни се, ГОСПОДИ, при десетките хиляди на израилевите хиляди!