1А Мариам и Аарон говориха против Мойсей заради етиопката, която беше взел за жена — защото беше взел една етиопка за жена — и казаха: 2Само чрез Мойсей ли говори ГОСПОД? Не говори ли и чрез нас? И ГОСПОД чу това. 3А Мойсей беше много кротък човек, повече от всички хора, които бяха на земята. 4И ГОСПОД веднага каза на Мойсей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата при шатъра за срещане! И те излязоха и тримата. 5Тогава ГОСПОД слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам и те двамата излязоха. 6И каза: Слушайте сега думите Ми! Ако има пророк между вас, Аз, ГОСПОД, ще му стана познат чрез видение, насън ще му говоря. 7Но слугата Ми Мойсей не е така. Той е верен в целия Ми дом; 8с него говоря лице в лице, ясно, а не със загадки; и той гледа образа на ГОСПОДА. Как не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей? 9И гневът на ГОСПОДА пламна против тях и Той си отиде. 10И като облакът се оттегли от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; и Аарон погледна Мариам и ето, тя беше прокажена. 11Тогава Аарон каза на Мойсей: Моля те, господарю мой, не ни възлагай този грях, с който извършихме безумие и съгрешихме! 12Нека тя не бъде като мъртво дете, на което половината от тялото се е разложило, когато излиза от утробата на майка си! 13И Мойсей извика към ГОСПОДА и каза: О Боже, моля Ти се, изцели я! 14А ГОСПОД каза на Мойсей: Ако баща й я беше заплюл в лицето, нямаше ли да бъде посрамена седем дни? Нека бъде затворена извън стана седем дни и след това може да се прибере. 15И така, Мариам беше затворена седем дни извън стана и народът не се вдигна, докато Мариам не се прибра. 16След това народът се вдигна от Асирот и разположи стан в пустинята Фаран.