1Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ. 2И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели! 3И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет? 4И си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет! 5Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове. 6И Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, от онези, които бяха разузнали земята, раздраха дрехите си; 7и говориха на цялото общество на израилевите синове и казваха: Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е много, много добра земя. 8Ако ГОСПОД има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде — земя, където текат мляко и мед. 9Само не въставайте против ГОСПОДА и не се страхувайте от народа на земята, защото той е хляб за нас! Защитата му се оттегли от него, а ГОСПОД е с нас; не се бойте от тях! 10Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове. 11И ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще Ме презира този народ и докога няма да Ми вярва въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него? 12Ще го поразя с мор и ще го изтребя, а теб ще направя народ по-голям и по-силен от него. 13Но Мойсей каза на ГОСПОДА: Тогава египтяните ще чуят — защото Ти със силата Си си извел този народ отсред тях — 14и ще се каже на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, ГОСПОДИ, си сред този народ и че Ти, ГОСПОДИ, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над него, и че Ти вървиш пред него в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем. 15И ако убиеш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Теб, ще говорят и ще казват: 16Понеже ГОСПОД не можа да въведе този народ в земята, за която му се кле, затова го изкла в пустинята. 17И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил, като си казал: 18ГОСПОД е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не оставя ненаказан виновния, и въздава беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение. 19Прости, моля Ти се, беззаконието на този народ според голямата Си милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук. 20И ГОСПОД каза: Прощавам според думата ти, 21но наистина — жив съм Аз и целият свят ще се изпълни с ГОСПОДНАТА слава — 22всички тези мъже, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изпитваха десет пъти досега, и не послушаха гласа Ми, 23наистина те няма да видят земята, за която се клех на бащите им — никой от онези, които Ме презряха, няма да я види! 24Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследи. 25А амаличаните и ханаанците живеят в долината. Утре се върнете и идете в пустинята към Червено море! 26ГОСПОД говори още на Мойсей и Аарон, и каза: 27Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен. 28Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД — наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми! 29Труповете ви ще паднат в тази пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мен, 30нито един няма да влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев, сина на Ефоний, и Иисус, сина на Навий. 31А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа и те ще познаят земята, която вие презряхте. 32А вашите трупове ще паднат в тази пустиня. 33И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашите блудства, докато труповете ви се довършат в пустинята. 34Според броя на дните, за които разузнахте земята, четиридесет дни, по един ден за една година, четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да се отвърна. 35Аз, ГОСПОД, говорих. Наистина така ще направя на цялото това зло общество, което се е събрало против Мен: в тази пустиня ще се довършат и в нея ще измрат. 36И онези мъже, които Мойсей изпрати да разузнаят земята и които се върнаха и подбудиха цялото общество да роптае против него, като пуснаха лош слух за земята, 37тези мъже, които пуснаха лош слух за земята, измряха от язвата пред ГОСПОДА. 38А Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, останаха живи измежду онези мъже, които ходиха да разузнаят земята. 39И когато Мойсей говори тези думи на всичките израилеви синове, народът плака много. 40И на сутринта станаха рано, за да се изкачат на върха на хълма и казаха: Ето ни, ще се изкачим на мястото, за което ГОСПОД говори, защото съгрешихме. 41А Мойсей каза: Защо престъпвате ГОСПОДНАТА заповед? Това няма да успее. 42Не се изкачвайте, защото ГОСПОД не е между вас, да не би да ви победят враговете ви, 43защото амаличаните и ханаанците са там пред вас и ще паднете от меч. Понеже отстъпихте и не следвахте ГОСПОДА, затова ГОСПОД няма да бъде с вас. 44Те обаче дръзнаха да се изкачат на върха на хълма. Но ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет и Мойсей не излязоха от стана. 45Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на онзи хълм, слязоха и ги разбиха, и ги разпиляха чак до Хорма.