1И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза: 2Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях. 3Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни. 4Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо. 5Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им. 6И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града. 7Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града. 8А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило. 9И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 10Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя, 11тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка. 12Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителя, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд. 13И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове. 14Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове. 15Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка. 16Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви. 17И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви. 18Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви. 19Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви. 20И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял, 21или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртви, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне. 22Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него, 23или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло; 24тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила; 25и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло. 26Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал, 27и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв; 28защото убиецът трябва да ст��и в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си. 29Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища. 30Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви. 31И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртви. 32Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника. 33И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял. 34И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.