1Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всичките светии в Христос Иисус, които са във Филипи, заедно с надзорниците и служителите: 2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. 3Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, 4винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, 5за вашето участие в делото на благовестието от първия ден досега, 6като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Иисус Христос. 7И за мен е добре да мисля това за всички вас, понеже ви имам в сърцето си, тъй като вие всички участвате заедно с мен в благодатта – както в оковите ми, така и в защитата и утвърждаването на благовестието. 8Защото Бог ми е свидетел как копнея за всички вас със сърдечната любов на Иисус Христос. 9И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране, 10за да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за Деня на Христос, 11изпълнени с плода на правдата, който е чрез Иисус Христос, за слава и хвала на Бога. 12А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието, 13така че моите окови за Христос станаха известни на цялата претория и на всички други; 14и повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх. 15Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля. 16Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието, 17но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови. 18Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин – било престорено, или истинно – се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам. 19Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и чрез подкрепата на Духа на Иисус Христос 20според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт. 21Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка. 22Но ако живея в плътта, това означава плод от моя труд. И не зная какво да избера, 23защото съм притиснат между двете; понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре, 24но да остана в плътта е по-нужно за вас. 25И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще продължа с всички вас за вашето напредване и радост във вярата, 26така че вашата похвала в Иисус Христос да бъде още по-изобилна чрез мен, когато дойда пак при вас. 27Само се дръжте достойно за Христовото благовестие, така че – независимо дали идвам да ви видя, или отсъствам от вас – да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и че се борите единодушно за вярата на благовестието, 28и че в нищо не се плашите от противниците; което за тях е доказателство за тяхната гибел, а за вас – за спасение, и то от Бога. 29Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него, 30като имате същата борба, която сте видели в мен и сега чувате за мен.