1Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. 2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира. 3В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят. 4Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете. 5Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи. 6Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния. 7Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни. 8Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение. 9Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение. 10Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост. 11Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства. 12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта. 13Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга. 14Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него. 15Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си. 16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян. 17Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен. 18Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния. 20Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много. 21Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен. 22Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро. 23Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност. 24Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост. 25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама. 26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище. 27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта. 28В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза. 29Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието. 30Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. 31Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита. 32Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си. 33Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви. 34Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите. 35Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.