1Човек, който се отлъчва, търси своето си желание и се противи на всеки здрав разум. 2Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на това — да изявява сърцето си. 3С идването на безбожния идва и презрение и с позора идва и безчестие. 4Думите от устата на човека са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток. 5Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда. 6Устните на безумния причиняват препирня и устата му предизвиква бой. 7Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му. 8Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. 9Който е небрежен в работата си, е брат на разсипника. 10Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност. 11Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му. 12Преди гибелта сърцето на човека се превъзнася, а смирението предхожда славата. 13Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него. 14Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух? 15Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание. 16Подаръкът на човека му отваря място и го довежда пред големци. 17Първият, който защищава делото си, изглежда прав, но идва ближният му и го изпитва. 18Жребият прекратява разприте и решава между силните. 19Излъган брат е по-недостъпен от укрепен град и разногласията са като резета на крепост. 20От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му, от произведението на устните си ще се насити. 21Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му. 22Който е намерил добра жена, е намерил добро и е получил благоволение от ГОСПОДА. 23Сиромахът говори с умолявания, а богатият отговаря грубо. 24Човек с много приятели, идва до унищожение, но има приятел, по-близък и от брат.