1Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми, 2за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. 3Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло, 4но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. 5Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол. 6За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш. 7И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми. 8Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й, 9за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия; 10да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец; 11а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят, 12и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението, 13и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си! 14Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото. 15Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец. 16Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците. 17Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб. 18Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си — 19любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов. 20И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда? 21Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки. 22Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях. 23Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.