1Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си. 2Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си. 3Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. 4Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник, 5за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си. 6Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си 7и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум, 8който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща 9в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината. 10И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце, 11размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи, 12кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл. 13И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза: 14Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си, 15затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих. 16Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда, 17покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. 18Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки, 19защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път, 20взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома. 21С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече. 22Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание, 23докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота. 24И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми. 25Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й, 26защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея. 27Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.