1Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба, 2закла което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си. 3Изпрати слугините си и кани от височините на града: 4Който е прост, нека се отбие тук! И на неразумния казва: 5Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих. 6Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума. 7Който поучава присмивателя, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно. 8Не изобличавай присмивателя, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне. 9Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учй праведния и той ще увеличи знание. 10Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум. 11Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот. 12Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш. 13Глупостта е като жена бъбрива — глупава и не знае нищо. 14И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града; 15и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си: 16Който е прост, нека се отбие тук. А на неразумния казва: 17Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен. 18Но той не знае, че там са сенките, че поканените й са в дълбините на Шеол.