1(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? 2Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! 3Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА. 4Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. 5Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, 6казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. 7Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета. 8Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. 9Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. 10Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. 11Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 12Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. 13Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? 14Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. 15Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече. 16ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му. 17ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си, 18за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.