1(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро. 2ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога. 3Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един. 4Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА? 5Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните. 6Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище. 7Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.