1(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб! 2Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва. 3Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми! 4Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства! 5Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела. 6Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки. 7Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята. 8Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми! 9Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците! 10Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!