1(По слав. 15) Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам! 2Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен. 3В светиите на земята, в славните е цялото ми благоволение. 4Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема. 5ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий. 6Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство! 7Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцето ми ме наставлява. 8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя. 9Затова сърцето ми се радва и душата ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност, 10защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление. 11Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб — веселия навеки.