1(По слав. 35) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на безбожния говори вътре във сърцето ми. Пред очите му няма страх от Бога, 2защото той се ласкае в очите си, когато постигне беззаконието си, когато мрази. 3Думите на устата му са грях и измама, не иска да бъде разумен, да върши добро. 4Замисля грях на леглото си, застава на недобър път, злото не мрази. 5ГОСПОДИ, милостта Ти е до небесата, верността Ти — до облаците; 6правдата Ти е като величествените планини; присъдите Ти са като голяма бездна; на човек и животно помагаш Ти, ГОСПОДИ! 7Колко е скъпоценна милостта Ти, Боже! И човешките синове прибягват под сянката на Твоите криле. 8Ще се наситят от тлъстината на дома Ти, ще ги напоиш от реката на Своите сладости. 9Защото у Теб е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина. 10Простри милостта Си към онези, които Те познават, и правдата Си — към правите по сърце. 11Нека не ме стигне кракът на гордите и да не ме пропъди ръката на безбожните. 12Там паднаха онези, които вършат грях, бяха повалени и не можаха да станат.