1(По слав. 39) За първия певец. Псалм на Давид. Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми. 2Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди. 3И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА. 4Блажен онзи човек, който е направил ГОСПОДА своя надежда и не се обръща към горделивите, нито към онези, които се отклоняват в лъжи. 5ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря — те са твърде много, за да бъдат изброени. 6Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал. 7Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка на книгата е писано за мен. 8Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре във вътрешностите ми. 9Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си — ГОСПОДИ, Ти знаеш! 10Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание. 11ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги! 12Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя. 13Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш; побързай, ГОСПОДИ, да ми помогнеш! 14Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми. 15Нека се ужасят от срама си онези, които ми казват: Охо-хо! 16Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае ГОСПОД! 17А аз съм сиромах и беден, но Господ мисли за мен. Помощ моя и мой спасител си Ти; Боже мой, не се бави!