1(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света, 2както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно! 3Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране. 4Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа. 5Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми, 6които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си! 7Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него — 8защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва — 9за да живее вечно и да не види изтление. 10Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други. 11Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си. 12Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват. 13Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.) 14Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им. 15Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.) 16Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му, 17защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него. 18Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си — 19пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки. 20Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.