1(По слав. 49) Псалм на Асаф. ГОСПОД Бог Всемогъщ е говорил и призовал земята от изгряването на слънцето до залязването му. 2От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял. 3Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; пред Него — огън пояждащ и около Него — силна буря. 4Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди народа Си: 5Съберете при Мен светиите Ми, които направиха с Мен завет чрез жертва. 6И небесата известяват правдата Му, защото Бог, Той е съдия. (Села.) 7Слушай, народе Мой, и ще говоря, Израилю, и ще свидетелствам против теб: Бог, твоят Бог съм Аз. 8Не за жертвите ти те укорявам, и всеизгарянията ти са постоянно пред Мен. 9Няма да взема юнец от дома ти, нито козли от стадата ти, 10защото мои са всички горски животни и добитъкът по хиляди хълмове. 11Познавам всичките планински птици и известни са Ми полските животни. 12Ако огладнеех, не бих казал на теб, защото Мой е светът и всичко, което го изпълва. 13Ще ям ли Аз месо на бикове и ще пия ли кръв на козли? 14Принеси на Бога жертва на благодарност и изпълни обещанията си пред Всевишния. 15И призови Ме в ден на скръб, Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш. 16А на безбожния казва Бог: Какво право имаш ти да говориш за Моите наредби и да вземаш в устата си Моя завет? 17Защото ти мразиш наставление и хвърляш зад себе си Моите думи. 18Когато видиш крадец, тичаш заедно с него и имаш дял с прелюбодейците. 19Предаваш устата си на зло и езикът ти сплита коварство. 20Седиш и говориш против брат си, клеветиш сина на майка си. 21Ти направи това, а Аз премълчах, и ти помисли, че Аз съм съвсем като теб. Но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти. 22Да! Помислете за това, вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам и да няма кой да ви избави. 23Всеки, който принася жертва на благодарност, Ме прославя; и на онзи, който слага в ред пътя си, ще покажа Божието спасение.