1(По слав. 57) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид. Наистина ли говорите правда, съдии? Право ли съдите, човешки синове? 2Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята. 3Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи. 4Отровата им е като змийска отрова, те са като глухата кобра, която запушва ухото си, 5за да не чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват. 6Боже, разбий зъбите им в устата им! ГОСПОДИ, строши зъбите на младите лъвове! 7Нека се излеят като води, които изтичат. Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени. 8Нека бъдат като охлюв, който се разтапя, докато върви; като недоносче на жена, нека слънцето не видят. 9Преди да могат котлите ви да усетят огъня от тръните, сурови или обгорели, Той с вихрушка ще ги помете. 10Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния. 11И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.