1(По слав. 83) За първия певец. По Гитит. Псалм на Кореевите синове. Колко прекрасни са Твоите обиталища, ГОСПОДИ на Войнствата! 2Душата ми копнее, дори примира за ГОСПОДНИТЕ дворове; сърцето ми и плътта ми радостно викат към живия Бог. 3Дори врабчето си е намерило дом и лястовицата — гнездо за себе си, където да слага пилетата си, при Твоите олтари, ГОСПОДИ на Войнствата, Царю мой и Боже мой! 4Блажени онези, които живеят в Твоя дом, те винаги ще Те хвалят. (Села.) 5Блажен човекът, чиято сила е в Теб; в сърцето им са Твоите пътища. 6Минавайки през долината на плача, те я превръщат в място на извори и ранният дъжд я покрива с благословения. 7Те отиват от сила в сила, всеки от тях се явява пред Бога в Сион. 8ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, чуй молитвата ми! Послушай, Боже на Яков! (Села.) 9Виж, Боже, щите наш, и погледни на лицето на Своя помазаник! 10Защото един ден в Твоите дворове е по-добър от хиляди други. Бих предпочел да стоя на прага на дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на безбожието. 11Защото ГОСПОД Бог е слънце и щит, ГОСПОД ще даде благодат и слава, няма да лиши от никакво добро онези, които ходят в чистота. 12ГОСПОДИ на Войнствата, блажен човекът, който се уповава на Теб!