1(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. 2Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. 3Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! 4Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. 5Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. 6Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, 7защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. 8Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си. 9Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. 10Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? 12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си! 14Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни. 15Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло. 16Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им. 17И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!