1И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божията ярост! 2И първият отиде и изля чашата си на земята; и се появи лоша и люта рана по онези хора, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. 3И вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана като кръв на мъртвец и всяка жива душа в морето умря. 4И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. 5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, който си, и който си бил, затова че си отсъдил така; 6понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това. 7И чух (друг от) олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди. 8И четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се даде да гори хората с огън. 9И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога, който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. 10И петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му беше помрачено; и хората хапеха езиците си от болка 11и похулиха небесния Бог заради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си. 12И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и водата й пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце. 13И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби; 14защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог. 15– Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. – 16И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон. 17И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма дойде силен глас от престола и каза: Сбъдна се. 18И излязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силно земетресение, каквото не е било откакто има човек на земята – такова голямо земетресение, толкова силно! 19И великият град се разцепи на три части и градовете на нациите паднаха, и великият Вавилон беше припомнен пред Бога, за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв. 20И всеки остров изчезна и планините не се намериха. 21И от небето падна върху хората едър град, всяко парче тежеше като един талант. И хората похулиха Бога заради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.