1И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин. 2Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил: 3?Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“ 4Но какво му казва божественият отговор? – ?Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ 5Така и понастоящем има остатък, избран по благодат. 6Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело). 7Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес; 8както е писано: ?Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“ 9И Давид казва: ?Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата, 10да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“ 11Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност. 12Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване! 13Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение, 14дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. 15Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите? 16А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети. 17Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината, 18не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб. 19Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз. 20Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой. 21Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб. 22Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново. 24Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина! 25Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците. 26И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: ?Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков; 27и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“ 28Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците. 29Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. 30Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, 31така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост. 32Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост. 33О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му! 34Защото: ?Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник? 35Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?“ 36Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.