1Аз съм саронският нарцис и кремът на долините. 2Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите. 3Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми. 4Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов. 5Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов. 6Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща. 7Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае. 8Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете. 9Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката. 10Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела! 11Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде. 12Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни. 13На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела! 14Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно. 15Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят. 16Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете. 17Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.